четвъртък, 24 януари 2013 г.

Последен ден в Севиля

Последен ден в Севиля, не усетих как се изнизаха 13 дни. Имам чувството, че вчера станах в пет сутринта и запалих колата през снежната виелица към летището в София. Много ми харесва тук, въпреки това нямам търпение да се прибера на родна земя, да се метна на колата и да карам. Днес върнах колелото, тук се счупих да карам - сигурно съм правил по 15-20 км на ден, всеки ден по час-два каране.
Утре се впускам във фаза 2 на моето приключение, отново потеглям в ранни зори за Барселона за да се включа в Глобалния Игрален Мармалад :-) "Global Game Jam". В общи линии всеки януари по едно и също време в различни краища на света се събират фенове на компютърните игри и разделени по екипи в рамките на 48 часа създават компютърна игра. Много програмиране, малко сън и нови запознанства - така си го представям аз.

вторник, 22 януари 2013 г.

22ри януари

Днес се метнах на колелото и отново направих една обиколка - ето тук съм качил снимки:
и видео:

четвъртък, 17 януари 2013 г.

Първа публикация

       Ето тук съм аз - ограденото червено кръгче е моето местенце в Севиля за тези две седмици. Намира се на последния етаж, от него излизам направо на покрива, където има масичка и столове и мога да прескачам и по съседските покриви. От покрива се виждат още покриви, много телевизионни антени, тук таме камбанарии на църкви и катедралата в далечината. Интерестна е архитектурата в центъра - улиците са еднопосочни, почти няма тротоари, терасите са много малки, явно затова кооперациите задължително имат вътрешен двор - та дори и да е 3 метра на 3 метра. Когато подминеш входа на такава кооперация обикновено ти се разкрива вътрешния двор - понякога невъобразимо красив, с палмови дръвчета в саксии и зелена растителност. Улиците са малки и тесни, кварталите в центъра ми напомнят лабиринт - вървиш в коридор от сгради и не знаеш накъде ще те отведе следващият завой. Много от прозорците, вратите и декорациите на фасадите са направени от изрисувани порцеланови плочки. А сутрин, разхождайки се, отвреме навреме ме полъхва миризма на сапун - с него измиват плочките на улиците.
             Квартирата ми се намира в квартал Макарена. На снимката вляво е портата на Макарена (Puerta de la Macarena) а зад нея едноименната църква. Името е с латински/арабски произход и е популярно женско име в Севиля.
        
             На двайсетина минути път пеша е катедралата - централната забележителност в Севиля. Всеки път като мина покрай нея се удивлявам - изглежда неестествено старинна, на фона на околната архитектура. В момента работи като музей. Според испанците останките на Колумб са погребани под катедралата.
     
                През града минава река Гуадалкивир - името произлиза от арабски (al-wadi al-Kabir) и означава "Голямата река". От тук Колумб е потеглял с корабите си към Новата земя. 
         
          Долу е площад Испания - уникално красив и будещ възхищение. Интересно, че е построен през 1929, за да подслони Иберо-Американското изложение. Площадът се намира в парк Мария Луиза (няма общо с нашата княгиня Мария Луиза :-)
          
            Следващите снимки са от парка.

           Още снимки от Севиля: